Изкуството да се оформят короните на някои дървета като жива ограда датира от миналите времена на Средновековната градина. В днешната съвременност, този тип корона от една страна представлява носталгична връзка с миналото и неговите традиции, а от друга страна - умело вграждане на зеленина като преграда. Оформена така, тази корона позволява на модерните градини да придобият необичаен, дори футуристичен вид.
Този тип оформена корона се нарича палметна корона.
На подобно формиране са податливи само някои дървесни видове. Най-податливи на тази операция от овощните дървета е крушата. Ябълковите дървета също могат да се използват за живи огради, но са по-трудни за поддържане и резултатите не са така високи. От декоративните широколистни дървета, най-използвани за тази цел са липите. Техните клонки нарастват безпроблемно, пластични са и позволяват всякакъв вид резба, а едрите им и плътни листа допринасят за доброто оформяне на една силно декоративна, плътна, жива, наситено зелена, омайно ухаеща през пролетта ограда.
Наред с високите декоративни качества на палметния тип корона, тя е доста практична и полезна, тъй като позволява да се контролират площите, върху които са засадени овощните дървета. Или казано с други думи, благодарение на това, че клоните на растенията се насочват редово, се спестява място и на единица площ могат да се засадят повече дървета отколкото при обичайната практика. Освен това така оформените корони представляват един вид ветрозащитен пояс. Един от основните проблеми на дърветата с палметен тип корона е, че те са по-податливи на вредители и заболявания от нормалните дървета от този вид, защото редовните и постоянни резитби отварят непрекъснато рани по ствола. Затова много стриктно трябва да се следи за наличие на вредители и болести и да се предприемат незабавно подходящи мерки. Формирането на палметен тип корона е истинско изкуство.
За да се получат добри резултати е необходимо доста време, майсторство, знания и търпение. Като начало за оформянето на една декоративна палметна овощна ограда трябва да се подбере подходящо място. След това да се оформят съответният брой редове - най-често един, но може и два-три. На тях през равни разстояния (около 2м) се забиват най-малко 2м високи, здрави и солидни, носещи колове от бетон, желязо или дърво. Между тях хоризонтално се опъват 3-4 реда здрави стоманени жици (тел), с отстояние една от друга около 50-80см. След като се изгради основната носеща конструкция, вертикално върху металните въжета се фиксират 4 дървени лати на около 30см една от друга. Те служат за водачи на основните клони на короната. Между средните вертикални лати се закрепват хоризонтално други две дървени лати, като първата е на 30см от земята, а втората на 60см. Младото растение се засажда по средата на тази конструкция.
С помощта на остра лозарска ножица върхът му се съкращава на нивото на първата хоризонтална лата, като се внимава в основата на растението да останат 3 добре оформени пъпки. По време на растежа клонките се закрепват внимателно и здраво на конструкцията, като водачът се оставя да расте вертикално нагоре, а страничните клони се закрепят на следващите лати, като средните се оставят празни засега. Една година по-късно през пролетта средният водач се прерязва на нивото на втората, по-високо разположена, лата. Страничните водачи се съкращават 10см по-високо от средния. По време на годишната вегетация новопорасналите клонки се закрепват върху носещата конструкция. Внимателно се придава U-образна форма на короната, като акуратно и редовно се отрязват всички излишни клончета. На третата пролет отново се извършва основна формираща резитба. Водещите клонки се съкращават с 20-30см, като външните се оставят по-дълги от вътрешните. След това операциите по поддръжката на палметната корона се повтарят както предишната година.
Ланш арх. Биляна Иванова
Няма коментари:
Публикуване на коментар