Смърчовете са еднодомни, едри вечно зелени дървета, с гъста конусовидна или пирамидална корона. Тя, при свободно растящите индивиди, дълго време се запазва до основата на стъблото. Стъбловата система развива само удължени клонки, по които са наредени иглиците в спираловиден ред. В пазвите на иглите се образуват тук-там пазвени пъпки. Мъжките реси са разположени поединично в пазвите на връхните игли. Наредените спирално тичинки съдържат по две прашникови торбички, които се напукват надлъжно. Поленовите зрънца са снабдени с летателни мехурчета.
Шишарките на смърчовете се развиват субтерминално и поединично на миналогидишни клонки. До цъфтежа са изправени, а след това постепенно увисват. Шишарковата люспа се състои от силно уголемена пазвена люспа и от една редуцирана покривна люспа. Всяка от тях развива две семепъпки. Шишарките узряват за един вегетационен период. Семето е дребно и е снабдено с крилце. Засетите семена поникват две-четири седмици след засаждането. Пониците развиват четири-осем семедела. Те са чувствителни на слънчевото греене, засушаванията, мразовете и имат нужда от защита.
Смърчовете са се появили и са се разпространили през Кредния период. Фосилни остатъци показват, че някои видове на този род са били широко разпространени в Европа, най-вече през горния Терциер. В плиоценските утайки в Софийско (с.Кътина, с.Подгумер) са намерени терциерни останки от смърчови дървета, които показват, че на Балканския полуостров смърчът е познат от времето на терциера.
Родът Смърчове (Picea) включва около 45 вида, които са разпространени в Европа, Централна Азия и Северна Америка.
В Европа се срещат Обикновеният смърч (Picea Excelsa) и Сръбският смърч ( Picea omorica).
Смърчовете са общо взето влаголюбиви, сенкоиздръжливи и студоустойчиви видове, а само незначителна част от видовете са газоустойчиви - Сребрист смърч (Picea pungens)
Смърчовете се разделят на три секции:
1. Eupicea. Тук спадат видове с четириръбести игли с ромбично сечение и устица, разположени по четирите страни. Шишарковите люспи са кожести, целокрайни и плътно прилепнали една към друга до момента на узряването. Тук се отнася Обикновеният смърч (Picea excelsa).
2. Casicta. Тук са видове с четириръбести игли с устица, разположени отгоре или отгоре и отдолу. Шишарковите люспи са надлужно набръчкани, вълнообразни покрая и разлепени една от друга.
3. Omorica. Тук спадат видове с плоски еловидни игли и с добре изпъкнал от двете страни среден нерв, с устица, разположенис амо на горната повърхност. Шишарките са дребни, с плътно прилепени целокрайни и кожести люспи. Към тази секция принадлежи и Сръбският смърч (Picea omorica).
Сръбският смърч достига височина до 50м и развива гъста, тясно пирамидална, заострена корона.
Той е дърво от първа величина. По външния контур на хабитуса наподобява кипариса. Стъблото е покрито с тънка тъмно кафява кора, която се отделя във вид на люспи.
Иглите са дълги до 20мм, плоски, тъмно зелени отгоре, с гълобово зеленикави линии отдолу. Шишарките са яйцевидно продълговати, отначало гълабово червени, а като узреят лъскаво кафяви, дълги 4-6см. Люспите на шишарките са широки, леко окосмени, с подвит навътре ситно назъбен перваз и набраздена повърхност. Семето е възчерно, дребно, с добре развито крилце. Шишарките узряват през август и веднага се разтварят. Пониците са нежни и чувствителни към слънцето, сушата и студа.
През първите години, както и другите смърчове, расте бавно.
Сръбският смърч е реликтен вид, разпространен в Югозападна Сърбия и Босна. Той се е запазил върху ограничени пространства по течението на р.Дрин - на малки групи или единично растящи дървета, в непрестъпни планински терени, между 630 и 1600м височина, предимно върху варовит терен.
Като парково дърво Сръбският смърч е с изключително висока декоративна стойност, с неговата тясна почти колоновидна корона. Често пъти неговата тясна пирамидална корона е като стожер за дървесни групи от други иглолистни и смесени широколистни видове.
У нас е застъпен в парка "Врана" и в горския разсадник край гр. Копривщица. Там расте добре и на 45 годишна възраст достига 17м височина и 26см в диаметър, плодоноси и дава кълняеми семена.
Сръбският смърч може и трябва да се използва с успех в нашите зелени площи и паркове. Той може и трябва да бъде използват като солитер (само дървО) или в групи с други иглолистни и широколистни дървета и храсти.
Изисква умерен планински климат, но сравнително добре понася засушаванията, фабричния дим и газовете.
Ландш. арх. Стоил Стоилов
Няма коментари:
Публикуване на коментар