Цикас - папратова палма

Цикасът - Cycas revulta е растение от сем.Cycadaceae. Често се отнася към семейството на палмите, поради приликата му с тях, но всъщност е от палмовите папрати. Произхожда от Югоизточна Азия - Китай, Япония и др. Праисторическо растение, съществувало много преди цветните растения и спада към голосеменните видове, каквито са иглолистните. 

Цикасът расте бавно на големи розетки и затова, освен че е много красиво, обикновено е и много скъпо растение. След определена възраст в розетката от тъмнозелени, перести листа се появяват златисти влакнести видоизменени листа. Стъблото е скъсено и удебелено - прилича на едра шишарка. Достига до 2м височина, но до формирането на красивият люспест ствол могат да минат десетилетия. 

Най-лесно е да се сдобиете с ново малко растение. Големите са скъпи и не бива да експериментирате с тях. Младите растения се продават с 2-3 листа и най-често с непаднала семка от основата. 

Използвайте универсална хранителна среда - торф или торфо-почвена смес. Растенията се отглеждат на сенчести или полусенчести места. Може да отглеждате чрез приспособяване и на по-слънчеви места, но често листата просветляват и се получават пригори. Понася добре сух въздух, може да се отглежда и в помещения с централно парно отопление, но те трябва често да се проветряват. 

За доброто си развитие растението се нуждае от подхранване с течни торове. Неправилна е практиката да се тори с органични торове. Особено оборски тор - с него се внасят много плевелни семена, а често и много болести, червейчета и др. вредители. С течни торове се подхранва минимум два пъти в месеца. През зимата не се подхранва. 

Поливането е умерено. Единствено през времето на активното израстване на новите листа не се допуска изсъхване на субстрата. През другото време се полива само след просъхване напълно на почвата. 

Почвата в съда (саксия, кашпа и др) се сменя веднъж на 2-3 години, а при старите растения много рядко. Цикасът, както и останалите палми, обикновено се засажда в тесен, но дълбок съд. Субстатът трябва да е богат на хранителни вещества, но пропусклив. 

Като цяло растението не е капризно, но през зимата лагерува в помещение при температура 12-15 градуса - не по-ниска, за да не се стресира. През всички сезони се препоръчва листата да се почистват с влажна кърпа, за да не се акумулира прах по тях.

Често се случва да се повредят листа - механично или от пригори. Наблюдава се и пожълтяване на листата по различни причини. Хубавото е, че на практика трудно можете да "уморите" цикаса. Не изхвърляйте растението, освен в случаите когато стъблото е изгнило. Изрежете листата в основата. Пресадете растението в нова почва, като преди това прегледате корените за повреди от болести. Ако има загнили корени, отстранете ги. Оставете отрезите да завехнат или използвайте фунгицид за третиране на раните. За целта може да се използва прах от счукани дървени въглища. Сложете лека, хранителна почва. При пресаждането не добавяйте торове в субстрата. Полейте умерено за овлажняване на почвата. Оставете саксията с новопресаденото растение да лагерува на сенчесто място. Покоят може да продължи няколко месеца. Не се отчайвайте! Поливайте само с вода и то при пълно изсъхване на почвата. Най-лесният начин за поливка е чрез потапяне на саксията в съд с вода. Накиснете я за 10-15 минути и отцедете. След появата на младите листенца, изнесете на светло, но сенчесто място и подхранете с подходящ течен тор. 

Непрекъснато проверявайте цикаса за нападение от щитоносни въшки и акари. При установяването им, след съвет със специалист, третирайте с инсектицид. 

Ако сте търпеливи и упорити, с цикаса ще внесете много екзотика в дома си, но внимавайте - растението е силно отровно. 

Свелослав Атанасов