Повреди по зеленчуковите култури от недостиг или излишък на хранителни елементи

В условията на съвременното модерно земеделие торенето е едно от най-важните агротехнически мероприятия за получаване на високи и качествени добиви, за поддържане и повишаване на почвеното плодородие. За нормалния растеж, развитие и плодообразуване на зеленчуковите култури и за реализиране на богата и качествена продукция от тях, са необходими около 20 химически елементи, наречени хранителни елементи. Хранителните елементи се групират в две групи - макроелементи и микроелементи, в зависимост от количествата, които изразходват растенията.
Към макроелементите спадат въглеродът, водородът, кислородът, азотът, фосфорът, калият, магнезият, калцият, сярата и желязото, а към микроелементите - борът, манганът, цинкът, медта, молибденът, кобалтът, ваадият и др. 

Всеки един от тези елементи действа специфично върху растенията и затова те не могат да се заменят един с друг. 

При недостиг или излишък на някои от тези хранителни вещества биохимичните процеси в зеленчуковите култури се нарушават.

В резултат на това настъпват промени във външния вид на растенията - във формата и цвета на листата и плодовете и т.н. Ако тези изменения се познават добре, по тях може да се прецени какво е нарушението в хранителния режим и своевременно да се направят корекции. Резултатът ще бъде толкова по-дъбър, колкото по-навреме се направи това. 

Недостиг на азот

В началото на развитието си всички растения се нуждаят от повече азот. Признаците на азотното гладуване си приличат при повечето зеленчукови култури и може да се появят във всеки момент от вегетацията им. 

Първият признак от такъв недостиг при доматите например е слаб растеж, съпроводен с намаляване интензивността на нормалния зелен цвят на растенията. Първоначално долните листа стават жълтеникавозелени, а след това цветът на цялото растение се променя до бледозелено. При продължителна липса на азот листата остават малки и изправени, като главната им нерватура добива жълточервен цвят. Стъблата са тънки, по-твърди и влакнести. Растежът на корените е по-слаб. Плодовете са дребни, бледозелени, а след като узреят стават яркочервени. Доматовите растения, развили се при недостиг на азот, имат повишена чувствителност към болестта сиво гниене. 

При недостиг на азот при краставиците растежът им също отслабва. Нормалният зелен цвят избледнява, листата стават жълтозелени и по-дребни. Избледняването е най-силно изразено по най-долните листа. Цветовете са сравнително големи. Плодовете на такива растения обикновено са нестандартни - по-дребни, къси, дебели, криви и светлозелени. Понякога върховете на младите плодчета се свиват, изострят и пожълтяват. Стъблата на азотно гладуващите растения са твърди. Кореновата им система отначало се развива много добре, но по-късно растежът спира, появяват се участъци от кафява загнила тъкан и отделни разклонения загиват. Азотното гладуване при оранжерийните краставици може да се прояви в началото на вегетацията, когато балите слама не са предварително добре обработени с минерални торове и растенията не могат да получат необходимото им количество азот.

За да се избегне недостигът от азот, още в началото на развитието на растенията трябва да бъдат осигурени добри количества от това основно хранително вещество. Ако на доматовите растения са осигурени около 20кг/дка азот, няма да се наблюдават смущения в развитието им. 

При излишък на азот доматовите растения бързо израстват и ставатв прекалено едри, съцветията им са разположени на голямо разстояние едно от друго и обикновено изресяват. В горната част на стъблото се наблюдава неравномерно надебеляване, поява на подутини, вътрешни некрози и напуквания. Дръжките на най-горните листенца са спираловидно завити. Листата са малко на брой - едри, тъмнозелени, твърди на пипане и лесно се трошат при стискане в ръка. Плодовете са по-дребни от нормалните. 

Прекомерното азотно торене, съпроводено с недостиг на фосфор, калий и цинк и с интензивно поливане и силно колтучене или кършене, причинява т.нар. неифекциозно листно завиване на доматите. То се проявява обикновено през втората половина от вегетацията и започва от най-долните листа, като постепенно върви нагоре. 

При азотен излишък краставичните растения развиват хлороза по периферията на листата с най-голяма интензивност по долните етажи. Много голям азотен излишък се проявява като некроза по периферията на листата, която протича между жилките и може да обхване целия лист.

Фосфорният дефицит се познава много лесно по червеникавото оцветяване на листата и стъблото на цялото растение. 

Доматовите растения имат по-слаб растеж, стъблата им стават тънки. Силно се увеличава изресяването на цветовете. Листата са малки, твърди, завити надолу, отгоре са синкавозелени, а отдолу пурпурни; нерватурата им е виолетовочервена. По старите листа се появяват жълти до пурпурнокафяви петна и те окапват преждевременно. Цъфтежът и узряването на плодовете закъснява или въобще не завръзват. 

Най-характерният признак на фосфорен дефицит при краставиците е по-бавният растеж на растенията, скъсените междувъзлия и бавното нарастване на плодовете. По-младите листа са малки, твърди и тъмнозелени. Жилките и листните дръжки стават пурпурночервени от долната страна. Стъблата са тънки и вдървесинени. Корените на растенията са слабо развити. По котиледоните и по старите листа се появяват големи воднисти петна, които се разпространяват и към по-младите. Засегнатите листа повяхват. 

При излишък на фосфор по доматовите и краставичните растения първоначално не се забелязват външни изменения. По-късно листата пожълтяват, появяват се ярки некротични петна и листата окапват. При някои растения признаците са сходни с калциевото гладуване, а при други - с азотното. 

При недостиг на калий растежът на доматите е силно смутен.

Стъблата на растенията са твърди, дървенисти и тънки. Младите листа са слабо накъдрени. По старите листа се появява силно изразена хлороза и по-късно някои от тях окапват. Корените се развиват слабо, понякога покафеняват. Плодовете са лошокачествени, зреят неравномерно и остават много дребни. 

При калиев недостиг младите листа на краставиците се завиват чашкообразно. 

По периферията на старите листа се появяват жълта ивица, която впоследствие покафенява. Плодовете добиват крушовидна форма, покафеняват или се напетняват. Листата получават характерен бронзов оттенък, а нервите запазват зеления си цвят. 

При излишък на калий развитието на доматовите растения се забавя, междувъзлията се удължават, листата избледняват. 

По-късно по илистата се появяват петна като мозайка, а след това - матови петна. Накрая листата завяхват и окапват. 

Недостигът на трите основни хранителни вещества - азот, фосфор и калий, лесно се предотвратява, когато те се внесат в достатъчни количества и в началото на вегетация на растенията, което опитните градинари правят обикновено. 

Признаците на калциев дефицит при доматите се наблюдават често под формата на т.нар. върхово гниене. 

Симптомите се проявяват по още зелените плодове, като на върха им се образуват воднисти петна, които се разрастват постепенно и могат да обхванат голяма част от повърхността. Петната по-късно покафеняват. При сухи условия петната са некротични и не се съпровождат от гниене. Повредените плодове узряват преждевременно. Причина за върховото гниене на плодовете, което се проявява още при пипера и патладжана, е недостигът на калций в почвата. Ако след продължително засушаване последва обилна поливка, болестта винаги се явява. Понеже калцият не се придвижва от старите към нарастващите тъкани, дефицитът му се проявява като некроза по връхната част на плодовете. От доматите силно чувствителен към върхово гниене е сортът Вентура, а сравнително устойчиви са сортовете за преработка от серията UC. 

Недостигът от магнезий се проявява най-силно при доматите и картофите. При доматите цъфтежът е много слаб или въобще спира. Характерен признак е, че долните листа стават пъстри - появява се некроза в междужилковото пространство, която винаги започва от периферията на най-старите листа. Нервите запазват зеления си цвят. В зависимост от вида на растенията участъците между нервите могат да бъдат бледозеллени, светложълти, оранжеви, червени или виолетови. Силният недостиг води до некроза; плодовете на засегнатите растения остават дребни. 

Недостиг от магнезий се появява, когато калцият е в излишък. При установяване на типичната хлороза, веднага трябва да се тори с 30-40кг/дка MgO, а доматите могат да се пръскат 2%-ов разтвор от същата сол. 

При излишък на магнезий листата на растенията са много тъмни. 

По младите листа понякога се наблюдава ненормално завиване и набръчкване. 

Промените във външния вид на растенията могат да се дължат и на други причини: третиране с химически средства, неблагоприятни микроклиматични фактори - температура, влага, слаба аерация, антагонизъм или синергизъм между хранителните елементи и други. Болестите и неприятелите често предизвикват подобни признаци по нападнатите растения, както при тези от хранителния стрес. Ето защо визуалната диагностика е добре да бъде съпроводена от почвен и растителен анализ. 

При поява на признаци на хранителен дефицит по време на вегетацията доматите могат да се подхранват коригиращо с листни торове - магнезиев сулфат - 0.2% или Веге - 0,4%, Терасорб - 300мл/дка, Фертивет, Хортигироу и др. Като правило краставиците по време на вегетацията се подхранват с 8-10кг/дка амониева силитра седмично. Промяната на почвеното pH също може да отстрани недостига или токсичността на някои микроелементи.

За преодоляване на недостига от хранителни елементи е необходимо да се провежда балансирано торене, съобразено с почвената запасеност и изискванията на различните зеленчукови култури. Особено важно е да се осигурява и редовен поливен режим. 

Ангелина Въчева