Отпадъците от двора и кухнята са злато за градината.
В тях са скрити огромни количества ценни хранителни вещества - жалко е да ги изхвърляте. Много по-добре е да ги направите използваеми за растенията, като ги компостирате. Във всяка шепа естествен тор се намират милиарди миниатюрни същества (бактерии и др.), които със своята разлагаща дейност се грижат за плодородието. По този начин естественият тор подобрява структурата на почвата, независимо дали го смесвате с песъчлива или точно обратното - с глинеста почва. И не на последно място естественият тор подпомага естественото равновесие в почвата, така че имате по-малко проблеми с вредителите. Нито един скъп тор не може да замести естествения. Почти половината от нашия домашен боклук се състои от органични кухненски отпадъци и към тях се добавят и отпадъците от двора. Не само е просто и евтино да компостирате тези отпадъци, то също е принос за изхвърлянето на боклука и за възстановяването на торфа, а торфът е основата на много готови подобрители за почвата.
Компостери и съоръжения за бързо компостиране
Разбира се можете да минете и без тях, но въпреки това те са практични - термокомпостерите и съоръженията за бързо компостиране от пластмаса. Те се предлагат в големите търговски вериги за градински аксесоари готови или като елементи, от които лесно могат да се сглобят. През горния отвор лесно изхвърляте отпадъците вътре, а през един отвор в долната част на компостера след няколко месеца също така лесно изваждате пресния естествен тор. Бързите компостери използват силната горещина, която възниква при процесите на гниене и много ускорява зреенето. Бързите компостери са особено подходящи за малки градини. Те почти не отнемат пространство, но освобождават от значителни количества кухненските и дворни отпадъци.
В големите градини обаче често се събират обемисти отпадъци: например съчки от рязането на дърва, остатъци от косенето на тревата, кочани и листа от овощната градина. В този случай е препоръчително да направите едновременно два големи компостера, които можете последователно да пълните и изпразвате. Големите решетъчни клетки от дървени дъски са идеални компостери, като можете и сами да си сглобите.
Ако се спрете на бърз компостер, при закупуването му или при направата у дома, внимавайте за следното:
- Да има капак, за да не влиза в него дъждовна вода. Добре изолираният капак задържа и допълнително топлината;
- Да е направен от стабилен материал, защото в периода на зреене на тора върху стените му се създава високо налягане;
- Да има само няколко (ако изобщо има) отвора за въздух в страничните стени, защото иначе торът изстива и зреенето протича бавно.
Колко голям трябва да е контейнерът за компост?
Бързите компостери с размери 100х100х75см побират (като приспаднем изолацията) около 500л тор. Този обем е достатъчно голям, за да се достигнат по-високите температури, които са необходими за зреенето. Контейнери с обем 250-300л също са приемливи, но по-малки не трябва да купувате или да правите.
Въртящите се компостери произвеждат готов тор за четири седмици, затова са подходящи за по-малки градини. Пълнят се с отпадъци, обръщат се заз първи път след една седмица и след това ежедневно. Това осигурява въздух, което ускорява зреенето. Недостатък: въртенето на контейнера е трудно и не бива да допълвате компостера през тези четери седмици.
- Всичко зависи от напластяването
1. Бърз метод. За да узреят бързо, отпадъците се нуждаят от висока температура. Тя се постига, като първо отпадъците се събират в найлонови чували, след което се смесват с пресен или сух оборски тор, както и с влажна шума или трева от окосената ливада и се изсипват в компостера. След две седмици сместа се е загряла и отново добре се разбърква. Този процес се нарича обръщане. Това се повтаря след няколко седмици, така че само след няколко месеца първият тор е готов.
2. Удобен метод. По-практично е да напластявате отпадъците последователно и да не ги събирате отделно, както при предишния метод. Между кухненските отпадъци и пресните градински отпадъци се напластяват около 15-20см сух материал, например сухи листа или сух оборски тор. Това дава начало на процеса на зреене. Покривайте компостера със сухи съчки или елхови клонки. След половин или една година торът ще е готов за използване.
3. Обръщане. Като размествате пластовете на напластените отпадъци осигурявате достъп за въздух, от който бактериите се нуждаят за дейностите по обмяна на веществата. Така те работят по-бързо, което от своя страна активизира зреенето. Освен това, по този начин цялото съдържание се компостира равномерно. По-сухия тор поливайте с дъждовна вода или с вода за поливане. Ако е много влажен, добавете сух материал - например слама или кори от яйца. В бързия компостер обръщането не е лесно. По-леките контейнери се обръщат лесно с дъното нагоре. Можете внимателно да отделите най-долния пласт зрял тор, да разбъркате внимателно и отново да го напълните в контейнера. Ако контейнерът е неподвижен, трябва да го изпразвате с вила отгоре, което е доста трудоемко.
Готовият тор се познава по това, че е тъмен и рохкав. За да получите готов естествен тор може да чакате от два месеца до две години, в зависимост от това колко активно е било зреенето, колко често сте го обръщали и какви изходни материали сме използвали. Колкото по-груб материал сте използвали и колкото по-голямо е дървесното съдържание, толкова по-бавен е процесът на зреене.
- Катализатори
Киселинните оборни отпадъци и остатъците от косенето ускоряват зреенето, така да се каже, безплатно. Но можете да добавите и закупени готови ускорители. Те съдържат билки, водорасли, химикали, микроби или ензими.
- Какво може да се сложи в компостера?
Кухненски отпадъци от плодове и зеленчуци, торбички от чай, филтрите от кафе машината, черупки от яйца. Ако компостерът стане влажен, добавете сухи листа, стърготини или съчки, хартиени изрезки.
Трева от косенето на ливадата: много влажна е, започва да лепне и мухлясва само след няколко дни. Непременно смесвайте с дървесни или листни отпадъци.
Едногодишните плевели: листа и стебла от едногодишни плевели, растения от почистените лехи, листни отпадъци - не са много влажни и зреят бързо.
Остатъците от подрязването на живите плетове и дърветата: много сухи, съдържат много въглерод: непременно да се накълца, узрява за една-две години.
Трици от клетките на домашните животни: сеното, сламата и триците от клетките на домашните животни. Торът става по-скоро сух, затова го смесвайте с пресни влажни материали.
Птичи тор: много богат на хранителни вещества, естествен катализатор на зреенето.
Оборски тор: много богат на хранителни вещества, когато е пресен, е естествен катализатор на зреенето, самостоятелно се използва като тор за градински лехи.
Дървесни отпадъци и стърготини: много сухи и бедни на хранителни вещества, зреят бавно.
Есенна шума: суха, богата на хранителни вещества, бавно зреене, подходяща за отделно компостиране.
Дървесна пепел: суха, богата на хранителни вещества, използва се самостоятелно като тор за градински лехи.
В никакъв случай не слагайте отпадъци от меса и др. с животински произход. Развалят се бързо, миризмата при разлагането им е непоносима, червясват.
- Какво да правим с есенната шума?
Просто да я напълните в чували и я изсипете в компостера. Това вероятно е най-удобното решение за есенната шума, но не и най-доброто. По-добре направете листен тор само от нея - един есенен специалитет, пълен с хранителни вещества и идеален за подхранване около живи плетове и дървета, които обичат кисела почва, като рододендроните.
Два удачни метода ще ви спестят трудното обръщане в компостера: съберете с ръце шумата в телени кошове. Притиснете шумата и я залейте с вода. Оставете коша настрани, за да не пречи. След две години от купчината сухи листа ще получите най-добрия листен тор. Продължителността на процеса се дължи на високото съдържание на дъбилни вещества в листната маса, което забавя зреенето. В тази среда просъществуват само отделни организми, които превръщат по-бавно материала в компост.
При другия метод шумата се напълва в големи найлонови чували, които слагате настрана. Притиснете ги с камъни и изчакайте две години. Тогава торът е тъмен и рохкав - готов за използване. Накълцайте дървесни отпадъци - направо в компостера. Почти всичко, което остава при подрязването на живи плетове, дървета и храсти, може да се насече като фураж и така да се подготви за тор. Клоните обикновено се нуждаят от години съзряване, за да се превърнат в хумус. Ако ги насечете на ситно, давате на разрушаващите микроби по-голяма площ, материалът зрее по-бързо. Накълцаните дървесни отпадъци могат да се използват също и за подхранване на дърветата. Можете да използвате фуражна машина или да я вземете под наем - стопаните, които отглеждат повече животни, обикновено притежават такава. Добре е да е мощна, за да може да обработи и по-дебели клони.
- Неподходящи материали за компостера
Някои отпадъци не бива да компостирате в никакъв случай:
- риба, месо, сирене и сготвени ястия;
- съдържанието на котешката тоалетна;
- многогодишни плевели и стеблата и коренищата от тях (троскот, пирей, лисича опашка и др.);
- семенниците от плевели;
- окосена трева, ако в ливадата са ползвани хербициди;
- болен и заразен от гъбички растителен материал - при нападение от мани и др.
- студена пепел.
Често възникващи въпроси; отговори:
* Въпрос: Наистина ли трябва да обръщаме компостера или можем да минем и без това?
Отговор: Може да минете и без това, тъй като теоретично всяко нещо, което се събира като органични отпадъци в кухнята и градината рано или късно се разлага и изгнива. Но зреенето на тора тогава продължава значително по-дълго, тъй като бактериите не могат да си вършат работата поради недостиг на пресен въздух. Вместо това разлагането се поема от анаеробни бактерии, които не се нуждаят от кислород.
* Въпрос: Защо не можем да слагаме хартия и картон в компостера?
Отговор: Напротив, можете да ги смесвате в компостера, но те гният сравнително бавно, защото картонът и хартията съдържат много въглерод. Но ако ги сложите в компостера смачкани, подобрявате проветрението и предотвратявате сплъстяването на тора.
- Практични съвети
* Събирайте кухненските органични отпадъци в малък съд или кофа, за да не ви се налага да ходите до компостера за всяка бананова кора или обелка.
* Разделете със съседа си разноските за наемане на фуражна машина. Ако всички си кълцат отпадъците един след друг, ефективността е по-добра.
* Защитете компостера си през зимата, за да не изстине. Просто сложете отгоре стар килим, стари пластмасови чували (като предварително ги надупчите, ако са здрави), съчки или елхови клони.
* При събирането на шумата смачквайте добре листата или преди това минете няколко пъти с косачката отгоре. Накълцани и сложени по този начин в компоста, листата гният много по-бързо, отколкото ако са необработени.
Ели Димитрова
Няма коментари:
Публикуване на коментар